top of page
Search

Свършиха едни, идват нови на есен

  • Writer: Boris Valov
    Boris Valov
  • Jun 5, 2019
  • 9 min read

Updated: Jun 12, 2019

Мнозина се изредиха по телевизионните студия да дават оценки за миналите и предположения за бъдещите избори. Това някак си се струпва мигновенно, но и нарочно с едничката цел да запази предизборното говорене. Иначе по-простичко казано – все едно след Световно първенство по футбол да се изтегли дата за Европейско и тя да бъде непосредствено след Световното. Емоцията остава и се прелива в следващото събитие.

Та така и в политиката. Днес, действащите политици от управляващото мнозинство и квази опозицията са доволни от евровота. Макар, БСП да искаше повече гласове от ГЕРБ, тя все пак остава 2-ра. Въпреки това, медийната машина на власта беше впрегната от сутрин до вечер в три насоки. Първата и втората са еднородни – про-ГЕРБ и про-БСП говорене за нормалното надъхване и стягане на редиците. Третата насока обаче беше отявлено срещу новосформираната, преди около година, коалиция „Демократична България“, която съдържа в себе си Да България, ДСБ и Зелено движение. ДСБ като ядрото на старата десница в страната, винаги е била една от основните движещи, про-европейски сили в българското дясно политическо пространство.

От друга страна трябва да признаем и факта, че Евро изборите никога не са се славели с висока избирателна активност у нас, и на практика събирането на какъвто и да е победоносен процент пред останалите политически формации не се води за особен успех. След 100% обработени бюлетини имаме малко над 33% избирателна активност[1]. Много специалисти и политически коментатори разгърнаха, не без основание, тезата за гласуването с “мъртви души” и пряката зависимост на вота от това[2]. Както нежеланието за осигуряване на масовизиран достъп до електронно гласуване, така и забавянето по време на броенето на гласовете, създадоха отново усещането за нагласеност на тези избори от „големите“ на политическата сцена.

Няма как да не се забележи напредъкът на едно политическо обединение като „Демократична България“, което заложи на ясни изказвания и политически послания. Агитацията беше трудна за тях, предвид състоянието на българските медии[3] и зависимостта им от оста Пеевски (Доган) – Лукойл - Путин. Отявленото преимуществото на всички останали спрямо ДБ (в проценти), не попречи да бъде отделен значителен медиен ресурс в търсене на нещо жлъчно срещу основните претенденти на партията.

Ако обединим масираната медийна атака срещу ДБ, общата ниска избирателна активност и невъзможността на ДБ да достигне до повече избиратели...резултатът (който надхвърля 6%) на политическото обединение е достоен за уважение. Трудно се намират нови политически формации, които за по-малко от година след основаването си да се представят така добре на избори. А когато добавим и това, че Десислава Иванчева изкара 1,6% - гласоподавателен потенциал, половината, от който принадлежи на ДБ, по условие се разбира, че без тези няколко негативни фактора – Демократична България би имала основание да мисли за втори представител в Евро парламента.

И именно в тази насока ще се мисли и на следващите избори. Нямам за цел да кажа, че кандидатурата на Иванчева е била премерен опит за откъсване на гласове от ДБ, или че всички останали обстоятелства се нареждат твърде удобно в полза на управляващото мнозинство и квази опозицията. Това оставям на всеки да прецени сам за себе си. Но едно е ясно – те идват в точния момент и не навредиха на никоя друга формация, така както на Демократична България.

Дълго време слушахме за нуждата в България –от силна дясноцентристка партия (различна от ГЕРБ). И когато това по един или друг начин започна да се случва, опитите тя да бъде задушена и заличена от листата на парламентарно представените, политически движения се усилиха.

Съвсем логично трябва да си зададем и въпроса- какво предстои на следващите избори? А те са местни (27 октомври 2019). София, като столица, и град с най-много жители, е най- важен за властта и правителството. БСП все още се отърсва от загубата на Евро вота и вътрешните вълнения относно смяната на партийния лидер Нинова, както и налагането на нов тип партийна политика.

Досегашният кмет Фандъкова, няма да се кандидатира – и това надали идва като шок за някого. Тя ще остане в историята като послушния кмет на Бойко белязал столицата с печално известния ремонт на центъра, който освен некачествен, се разбра, че е бил схема за източване на евро средства.

Това, за което трябва да се приготвим като сцена на идващите кметски избори през октомври – предполагаемо включва и други фигури. Мая Манолова, като омбуцман на България непрестанно правеше опити да лъска репутацията си (колко това беше успешно е друга тема) с популистки изказвания и предложения (1. в закон за бюджета - през преходни и заключителни разпоредби да променящ друг закон само за един автомобил на един човек), които и тя самата знаеше, че няма как да се случат.

Все пак тя успя да натрупа положителен рейтинг с няколко победи – ограничаването на правомощията на частните съдебни изпълнители, законите за хората с увреждания и не на последно място делата срещу Топлофикация(които още не са свършили). Само че трябва да се каже и цялата истина а тя е, че Манолова като част от тройната коалиция взема силно участие в реалното създаване на тези закони по начало. И такъв е именно закона ГПК, вкл.чл.417 за "тайното правосъдие" - без право да искаш спиране на изпълнението (както е преди). С други думи Мая Манолова като депутат прокара редица лобистки закони за да може сега да се бори срещу същите.

При всички положения обаче ако тя реши да влезне отново в политиката ще трябва да се раздели с високия рейтинг на обществен обвинител.

Манолова би била удобен кандидат на БСП и това би дало възможност на Позитано да решат вътрешните си проблеми. Дори Мая Манолова да се кандидатира като независим кандидат, то тя със сигурност ще бъде подкрепена от БСП, които на практика нямат по-добър кандидат от нея. Това веднага ще наложи старата структура в Столичен общински съвет с незаменими фигури от БСП.

Поради същата причина в никакъв случай избирането на представител на БСП не означава, че порочните практики в Столична община ще спрат. Предвид взаимно услужливата свързаност между ГЕРБ и БСП – продължаването на „системата ГЕРБ“ в Столичния парламент, дори и при наличието на кмет от БСП, няма да промени, а по-скоро ще доутвърди статуквото. Трябва също така да не забравяме, че по редица от знаковите решения взимани от общината – съветниците на ГЕРБ и БСП гласуваха заедно. В интерес на истината, както обвиняваме Фандъкова и ГЕРБ за състоянието на столицата, трябва със същата сила да стоварим недоволството си и спрямо БСП, именно защото те носят отговорност, не по-малка от тази на управляващата партия.

Друг кандидат за местните избори се очертава – Слави Трифонов[4]. Разбра се, че договорът на Трифонов с БТВ е изтекъл, а той е отказал да го преподпише под предлог, че „не се чувстали част от медийната среда“[5]. До тук всеки би си казал, че това е обикновен финт за печелене на внимание и потенциални гласове и сравнено с това, което са натрупали по своите „тераси“ политическия елит на България, е нищо. Кой би гласувал за Слави на едни избори е ясно, поне за хората, които съвсем информирано не биха гласували за него. За останалите ще кажем, че просто няма как един бивш телевизионен водещ с тъмно минало сред престъпния свят на страната да стане кмет на европейска столица, и то успешен. Много ще кажат да..., а Бойко??? И ще са прави, но да видим до къде ни доведе това. След години в управлението на София, Борисов успя да създаде удобна среда за мутрагенските кръгове и те отново завзеха софийските улици. Уседла удобно мястото на послушната си наследничка, за да може тя да продължи, по установения ред разграбването на публични и евро средства. За неинформираните ще споделя, че не е нужно много, за да се разбере от къде идва Трифонов и кои са хората зад гърба му. Въпросът тук е друг...готови ли сме да трасираме пътя на един нов „Бойко“ – този път обаче, в продължение на 10 години, ще му казваме Слави.

Но нека не отписваме ГЕРБ така бързо. Гледайки последните новини от мас-медиите на „Пеевска“ издръжка, ни се тръби едно – стабилност. От сега нататък ще гледаме как Борисов се разхожда с джипа по нови обекти. Разни хора ще му се радват – под строй – и ще скандират името му.

А както разбрахме – новината от миналата седмица гласи, че той не иска вече Веско Маринов да му пее и затова сега се използва всеки възможен вариант за публичност. Днес ни е на гости Силвестър Сталоун, утре може и целият каст на „Game of Thrones“ да прикани. В крайна сметка вече сме на едно ниво с Хърватия по думи на премиера[6].

Всъщност, нека изредим част от основните проблеми, по които столичната управа под командването на Фандъкова търпи сериозни критики.

1.Ремонт на ул. Граф Игнатиев - тихомълком удължаване на срока/ никакви санкции/ от допитване до граждани се разбира че естетиката в ремонтираната част не съществува. / Връзки на Джи Пи груп (Бивол) с Лукой и доказана схема за източване на евросредства./ На едно с това обезобразяването на градинката пред църквата св. Седмочисленици, както и на тази срещу Военния клуб./ ул. Шишман, ул. Иван Вазов, ул. Дунав, бул. Дондуков и редица други ремонти останали в очите на хората като част от разбиването и подменянето на историческата част на София.

Некачественото изпълнение е на всеки метър – ул. Любен Каравелов и бул. Е. Георгиев бяха първите сред новоремонтираните места потънали под вода веднага след лек пролетен дъжд заради лошата система на оттичане.

24 мил. ремонт = закъснение от повече от 7 месеца и никакви санкции за изпълнителя! Получихме грозен и некачествен обект, за който ще има нужда от нов ремонт, за да бъде остранено немърливото изпълнение.

2. Ремонтът на Западен парк започнал преди повече от година (11 мил.), стигнал до никъде. Удължен с 6 месеца без знанието на гражданите.

3. Пешеходната инфраструктура, за 10 години, е в ужасно състояние.

4.Борисова градина – преустрояване – отваряне на възможности за застрояване, поставяне на паркинги в самия парк и нарушаване на целостта на парка; както и необоснована сеч в целия парк./ Първата обществена къпалня в София – Мария Луйза, построена преди повече от 80 години днес ще бъде превърната в хотелски комплекс с басейн – насред Борисова градина!

5. „Амфитеатърът на Сердика вече с години гние под тиня, вода и блатни растения, ограден от гнусна тенекиена ограда. Комплекс, успял да преживее готското нашествие, завладяването на Сердика от кан Крум през 809г., възхода и падението на три Български царства и една Османска империя сега е клоака, благодарение на "грижата" на нашите "компетентни" кмет и общински съветници.“ (цитат „Спаси София“)

6. Презастрояването във всички квартали е на лице – Младос, Люлин, Хладилника,Витоша,Малинова долина, Манастирски ливади и редица други – все за сметка на зелените площи.

7. Над 10 км трамвайни трасета по времето на управлението на Фандъкова са закрити или изоставени. Това е една своегорода война срещу този толкова модерен транспорт, който всеки един европейски град се мъчи да увеличи и улесни като обем.

8. След като се направиха редица ремонти – основно в централните части – се установи, че не са подменяни тръби на Софийска вода по същите трасета... Изразът, който стана известен за провежданите решения на Фандъкова –„ремонт на ремонта“, приема вече нова фаза. Никакво стиковане между община и Софийска вода. И така ремонтите ще продължат до 2020 година. Това съвсем не трябва да ни изнендва защото до 2021 година ще има кохезионни фондове от ЕС и те ще бъдат добре „усвоени“ от близки до Фандъкова и ГЕРБ фирми.

9. Запазването на архитектурно-историческото наследство на столицата не е предмет на приоритет на Фъндъкова и нейния екип. Редица бяха историческите сгради, които за този 10 годишен период вече не са част от архитектурния ансамбъл на стара София. И други още много са под потенциална заплаха – а столична община няма волята да реши тези проблеми. Такива бяха: къщата с кулата на бул. Джеимс Баучер, Двойната Къща, Къщата на Рачо Петров, къщата на ул. Денкооглу (известна с това, че е приютявала редица Украйнски писатели и поети като Леса Украйнка), Крапчевата вестникарска къща,

А други са под заплаха от срутване – къщатата с ягодите, Къщата на Гешов, Сградата на бившия нотариат, Царските конюшни ...

И много други емблематични за София стари сгради – се вадят от списъците на защитени паметници на културата и се оставят да бъдат унищожени.

10. Вдигането цената на билета за градски транспорт без да са изградени необходимите паркинги в столицата. Това доведе до отлив от градския транспорт и по-масовото използване на автомобили, което пък от своя страна затрудни движението и увеличи вредните емисии. Това е една от причините, поради които живеем в един от градовете с най-мръсен въздух в Европа.

11. Гласуването на завод за горене на отпадъци край София – 200 мил. (с гласовете на ГЕРБ и на БСП) въпреки противоречивите и дори негативни реакции на хората дошли на общественото обсъждане в общината, така удобно поставено в делничен ден и работно време.

Може да се продължи още много с изброяването.

Ясно е това, че на тези избори при разклатеното столично управление на ГЕРБ ще се нароят множество кандидати - известни и не толкова, правейки вотът сложен за много хора.

Това, което трябва да се знае обаче е едно – промяната няма да дойде, когато се гласува за статуквото и неговите подчинени. Промяната не се постига с гласуване за „по-малкото зло“. Промяна се постига с уверено гласуване за тези, които искат България в обединена и силна Европа и искат София да бъде място, от което няма да ви е срам, когато поканите приятел от друга държава. Тези хора винаги ще ви впечатлят с конкретни идеи и решения. Гласувайте с ум!






Comments

follow me

© 2023 by DO IT YOURSELF. Proudly created with Wix.com

bottom of page