Кухненска хартия - И това ли ни взеха

Хиляди бяха войните водени в името на кухненската хартия.

Хиляди бяха и храбреците паднали в боя защитавайки каузата на същото това парче хартия.

Риданията им все още се чуват и до днес – особено когато кротките и хич не войнолюбиви защитници на кухненския парцал започват сутрешното си бърсане на плота, масата и въобще всяка измокрена повърхност.

Плач на стотици кърмачета не може да се сравни с воя на храбреците! Те са в траур защото всеки ден в който те съжителстват с представител на бършещ с кухненските парцали, за кратко БКП, загубата се усеща още по-тежко.

Истина е, че да бършеш с кухненска хартия е удоволствие и аз ни най-малко няма да се преструвам, че не взимам страна в този военен казус. Истина е също че усещането да забършеш мокрият кухненски плот с парче суха хартия е като да приплъзнеш ръката си по бедрото на млада красавица – в началото сух и гладък допир свършващ с мокро и ласкаво сцепление.

Този почти еротичен ритуал съзерцава всеки привърженик на кухненската хартия. Тя дава свободата да извършиш с един замах толкова много, което способа на кухненския парцал отказва. Оставянето на суха, лъскава повърхност кара всеки храбрец да изпита такова удовлетворение все едно е преизпълнил квотата от задачи наредени от БКП господстващото лице.

В крайна сметка всеки желае да привърши задълженията си бързо и успешно – за да може да се отдаде на свободно време с чиста съвест. Това разбиране води усърдието на храбреците до безнадежден танц между изискването за кухненски парцал и бързото и качествено отмятане на длъжност. Едно непрестанно лимбо в което ту БКП лицето е на място и съобразяване си трябва, ту него го няма и свободолюбивостта на храбреца пропуква решетките на ограничението и здраво къса ли къса парче след парче от кухненската хартия!

Няма изход от този неспирен цикъл! Може би единствено когато някое БКП намери прилежащият му храбрец в ситуация на хартиен екстаз в който хиляди късчета летят из кухненското пространство и биват използвани по всевъзможен начин.

Дори за най-дребното забърсване на пръст или миниатурна капчица – хартията е във вярна услуга. Ако обаче някой от храбреците бъде спипан, хванат, усетен, сгащен – последствията за него биха били ужасни, нескончаеми, плОтски, казионни !!! Квотата от задачи се увеличава а любовта на БКП лицето искренно се свива - до минимум 3 възглавници разстояние в леглото.

Но нека споделим опит и от работата си с кухненските парцали . Това са онези дунапренено-найлонови квадратни кърпи с различни ярки цветове – които според разбиранията на храбреците стават за забърсване само когато са току що извадени от целофанчето. След по-дълго използване – разбирайте мокрене, изтискване, сушене зад батерията на мивката, чест допир със сапун, препарат за съдове, плиски от миенето на тиган използван за пръжки – тези кухенски парцали заприличват на един лепкав, гноиден, содомен развъдник на нови бактериални щамове.

Усещането при работа с кухненски парцал е като да ближеш тротоарната настилка при Китайския пазар на Ню Йорк. Всеки, който е бил там знае, а за тези, които не са били ще кажа само, че соковете от „пресните“ морски продукти се стичат от сергиите и се сливат с кучешката урина и кървавите следи от разфасовачните щандове. Красива гледка.

Та да – аз и затова ги наричам храбреци- използващите кухненска хартия. Не само заради заплахата от това да бъдат смазани под тежката ръка на БКП лицето, но и заради смелостта им да ползват кухненски парцали, когато са принудени.

Аз съм брояч – на тайна служба в скришния съвет на храбреците. Задачата ми е да водя нормален живот със своето БКП, да бъда добър храбрец – разбирайте да бърша с кухненски парцал и по нищо да не се издавам че съм от другите. Моето БКП ме дава за пример при срещи в БКП средите, а те завиждат ли, завиждат. На практика съм си агент.

А защо брояч ще попитате. Ами задължението ми да водя нормален живот включва и ходене на работа, така щом излизам или се прибирам по маршрута по който минавам всекидневно аз броя и записвам случаите на домашно БКП насилие и смазване на авторитет.

Това е задачата ми определена от Съвета. Ходя по пътя и се взирам в прозорците на хората с надеждата да чуя нещо – свада,вик, вопъл или тананикане на песен. Всичко това са признаци за нещо – в повечето случаи за спипан, хванат, усетен, сгащен храбрец.

Имаме и тайна песен на предалия се – който я пее го задраскваме с червено и той вече не бива смятан за част от Съвета и съпротивителното движение. Тя звучи като химна на Съветския съюз, но това едва ли интересува много публиката.

Тежки са дните на храбреците – те неуморно се трудят за доброто на своето БКП, но трудът им остава толкова незабелязан – колкото незабележима е мократа следа след избърсан плот с кухненска хартия.

ПС. Едно от най-приятните усещания за храбреца е да види пред себе си чисто ново, неразпчеатано руло кухненска хартия. Това е момент, който води до настръхване а при някои дори и разчувстване последвано от 3-4 капки сълзи.